Авторите подчертават, че проблемът се изостря от липсата на прозрачност

 

Авторите акцентират, че казусът се изостря от неналичието на бистрота във финансирането на мозъчни тръстове и публични организации.

 

През последните две десетилетия Кремъл построи цяла система на „ златна ротация “ – на процедура „ въртяща се врата “ сред европейските държавни управления и съветския енергиен бранш.

 

Бивши министър председатели, министри и авторитетни политици, откакто извършиха мандатите си, се озоваха в бордовете на шефовете на съветски компании, където политическият им капитал се трансформира в инструмент за въздействие на Москва в Европа.

 

Сред най-значимите „ другари “ на Путин са: някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер, Матиас Варниг (Германия), някогашният финландски министър председател Еско Ахо, някогашният френски министър председател Франсоа Фийон, някогашният австрийски външен министър Карин Кнайсъл и дългогодишният чиновник на Германския съвет за външни връзки (DGAP) Александър Рар.

 

За Кремъл наличието на някогашни европейски водачи в медии, мозъчни тръстове и корпоративни бордове е освен това от просто повишение на престижа или жест на „ другарство “. Това е добре премислен инструмент за въздействие, който дава на съветското държавно управление нещо, което никакви публични дипломатически канали не могат да обезпечат.

 

В тактиката на Москва тези хора играят ролята на „ преводачи “ на съветските ползи на европейския език на политиката и бизнеса – и тъкмо по тази причина са толкоз скъпи.

 

Първо , някогашни високопоставени чиновници обезпечават легитимност на съветските енергийни планове. Когато познато европейско име се появи паралелно с съветска марка, това основава чувство за нормалност.

 

Второ , такива фигури обезпечават достъп до неофициални мрежи за взимане на решения – конференции, корпоративни групи, мозъчни тръстове и други

 

Третият детайл е безвъзмездна информационна платформа. Редакционните колегии с подготвеност им дават думата, виждайки ги като специалисти или ветерани в политическия развой. Кремъл получава сцена, осветена от прожекторите на западните медии.

 

Речите и мненията на тези артисти основават усещане за експертна полемика, макар че в реалност те постоянно повтарят тълкования, преференциални за Москва: че „ взаимозависимостта е непоклатимост “, че „ силата би трябвало да бъде отвън политиката “, че „ Европа няма да издържи на неочакван отвод от съветски запаси “.

 

Тези причини спъват напредъка на Европейски Съюз към енергийна самостоятелност от години.

 

Въпреки десетилетното позициониране на Европейския съюз като лъч на народна власт, неприкритост и политическа отчетност, той остава уязвим за въздействието на задгранични сили.

 

За разлика от Съединени американски щати, Австралия или Обединеното кралство, Европейски Съюз няма обединен механизъм, който да принуди компании, лобисти, някогашни политици или мозъчни тръстове да разкрият съдействието си с задгранични държавни управления или с техните държавни корпорации.

 

Тази липса на правила основава голяма „ сива зона “, където финансовите потоци и политическите връзки елементарно се губят.

 

Ето за какво Европейски Съюз незабавно се нуждае от специфичен указател на общественото въздействие, който обгръща и трите основни категории: корпоративни формирания, физически лица, организации и институции с връзки с държавни енергийни компании в рискови страни.